Това е последната сцена от една от книгите на Стивен King.
Roadwork



Той включи стереограмофона,които все още работеше.Албмумат на Роллинг Стонес още стоеше на него и той сложи игличката направо на последната песен,като първия път не олучи,тъй като един куршум удари телевисора "Зенит".
Като уцели нужната бразда на плочата и докато последните тактове на "Човекът майнмуна" заглахваха,той се прехварли до обърнатя фотиол и хварли пушката през прозореца.Взе и магнума в ръка.Довиждане,Ник Адамс.Хварли го и него.

"Не можеш винаги да имаш това,което пожелаеш" пееше грамофонат и той снаеше,че това е факт.Но това не ти пречеше пак да го искаш.Граната сълзотворен gas прелетя прес прозореца ,описвайки дъга,удари стената над дивана и гръмна в бял пушек.

"Но ако опиташ нещо,можеш да откриеш. Че си намерил товав от което се нуждаеш."

Е да видим Фред.Той хвана червената щипка-крокодилче в ръката си.Да видим дали ще намеря това,от което се нуждая.
-Добре-измърмори той и притисна червената щипка към отрицателния полиоъс на акомулатора.
Затвори очи и последната му мисъл бе,че е избухнал не светът около него,а този вътре в него, и макар експлозията вън да бе чудовищна,вътре тя бе doly горе колкото един цредноголям орех.

После белота.  

Харесвам книгите на Стивън Кинг. Имаш право, те не се четат, те се преживяват. Сега не ми остава много време, но никога няма да забравя Тъмната Страна, Сейлъмс Лот, Гробище за домашни любимци, То...

Поздрави!